Често задавани въпроси

Миастения гравис (МГ) е хронично състояние, което може да продължи с години. То се появява, когато антитела в кръвта блокират нормалната комуникация между нервите и мускулите, което води до мускулна слабост. Състоянието може да бъде непредсказуемо, а когато не е добре контролирано, може да Ви накара да чувствате слабост и затруднение да се справите дори с малки задачи.

• Двете най-известни форми МГ са очна миастения гравис и генерализирана миастения гравис (също известна като гМГ)
  • При очната МГ често се наблюдава умора на клепачите и мускулите около очите. Повечето хора изпитват първо тези симптоми
  • Генерализирана миастения гравис (гМГ) може да причини слабост по цялото Ви тяло, включително очите.
• Други форми МГ включват Преходна неонатална и Ювенилна МГ.

Симптомите може да са различни при всеки човек. Някои от най-често срещаните симптоми включват:

• Засегнати са мускулите, контролиращи движението на клепачите, което води до промени в изражението на лицето - като слабост около очите, увисване или спадане на единия или двата клепача (птоза) - потенциална причина за очна миастения гравис.
• Замъглено зрение
• Слабост на шията или крайниците - затруднения да държите главата си изправена или трудности при ходене
• Други симптоми включват задух, затруднено преглъщане и дизартрия (нарушен говор).

При миастения гравис имунната система погрешно атакува здрава част на тялото, което води до слабост на мускулите и умора. Миастения гравис не се счита за наследствено или заразно заболяване. То може да се появи на всяка възраст, но има тенденция да се развива на по-късен етап от живота.

• Свързана е с тимуса (тимусната жлеза, която се намира зад гръдната кост).
• При хора с миастения гравис често тимусната жлеза е по-голяма от нормалното.

Подходът на лечението зависи от възрастта, общото здравословно състояние, симптомите и тежестта на състоянието.

• Лекарства като пиридостигмин могат да намалят мускулната слабост и да контролират симптомите.
• Лечението с имуносупресори със следните медикаменти може да намали симптомите:
  • Кортикостероиди като преднизолон
  • Нестероидни имуносупресори
• Вливания на моноклонални антитела, като например ритуксимаб, екулизумаб или ефгартигимод.
• Имуноглобулините са серумни протеини (антитела), извлечени от кръвния серум на здрави донори, преминали внимателен скрининг. Могат да забавят атаката на имунната система срещу нервната система.
• Плазмафереза (при която течната част на кръвта - плазмата се отделя от кръвните клетки и антителата от донорската кръв заместват абнормните антитела).
• Вашият лекуващ лекар може да препоръча операция за отстраняване на тимусната жлеза, което ще намали нуждата от стероиди.

Ако Ви е поставена диагноза МГ, важно е да водите здравословен и балансиран начин на живот, за да поддържате добро здравословно състояние. Липсата на сън, екстремните температури (горещи душове или вани, гореща храна или напитки, сауни и време) и някои химикали (като инсектициди) могат да влошат симптомите ви. За повече информация относно лечението и живот с МГ, вижте нашата помощна страница.

МГ не е прогресивна или смъртоносна болест - и въпреки че може да има животозастрашаващи усложнения, като миастенна криза, много хора, диагностицирани с МГ, могат да водят нормален, балансиран живот. Съществуват различни медикаменти и схеми за лечение, които Вашият лекуващ лекар ще обсъди с Вас с цел подобряване на симптомите.

По принцип МГ не се унаследява. Ако някой от членовете на Вашето семейство има автоимунно заболяване, не е изключено и други членове на семейството да имат такова.

Ако имате МГ, ще изпитате симптоми, произлизащи от състоянието. Обикновено те включват слабост на мускулите (на главата, врата, ръцете, пръстите и краката), но са свързани с умора, не с болка.

Миастения гравис е хронично автоимунно заболяване, при което организмът атакува собствената си нервно-мускулна система. Тъй като състоянието варира по отношение на начина, по който засяга мускулите на очите, устата и крайниците, поставянето на диагноза може да е трудно. Ако имате симптоми на МГ, посетете здравен специалист, за да Ви постави диагноза и да оцени правилно Вашето състояние. Ще се запознае със симптомите Ви и ще Ви разпита за минали заболявания. Възможно е да се наложи да Ви бъдат направени редица изследвания, за да се потвърди диагнозата.

• Чрез изследване на кръвта се търсят високи нива на антитела, които може да са налице при хора с МГ.
• Генетични изследвания проверяват за състояния, подобни на МГ, и могат да се използват за изключване на други състояния с подобна симптоматика.
• Неврофизиологични тестове включват:
  • Повтаряща се нервна стимулация или изследване на нервната проводимост, при които се използват слаби електрически импулси, за да се види как мускулът реагира след многократна стимулация
  • Провеждане на Електромиография (ЕМГ), тест, който измерва електрическата активност на мускула и може да открие необичайна активност, дължаща се на нервно-мускулни заболявания.
  • Електромиография на единично мускулно влакно (SFEMG), , която регистрира предаването на електрически импулси от нерва към мускула.
• С помощта на образно изследване, като например компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), се проверява тимусната жлеза, за да се установи дали е по-голяма от обичайното или е нараснала необичайно. ЯМР е неврологично изследване, което ще провери дали симптомите не са причинени от проблеми в мозъка.
• В потвърждение на диагнозата и като ориентир при вземането на клинични решения, медицинските специалисти могат да извършат кратка и специфична оценка, известна като тест с лед (или пакет с лед), за да проверят дали пациентът с МГ може да се повлияе.
• Медицинските специалисти в някои страни може да приложат тест с Едрофониум (Тензилон), когато има съмнения относно състоянието. Те ще препоръчат този тест само при абсолютна необходимост поради свързаните с него рискове.

Тимусната жлеза отговаря за управлението на имунната ни система. Тя се намира в областта на гръдния кош под гръдната кост. Жлезата расте в детска възраст и започва да намалява след пубертета. При хората с МГ жлезата е абнормна и обикновено остава голяма по размер.

Наименованието миастения гравис е с латински и гръцки произход. То идва от значението "тежка или сериозна мускулна слабост". Състоянието е известно или наричано още “МГ”.

Ако имате МГ, Вашият лекуващ лекар ще трябва да извърши физически преглед, за да Ви постави диагноза. Впоследствие той може да предпише лекарства и план за лечение. От съществено значение е да се консултирате с медицински специалист, преди да приемете ново лекарство или медикамент без рецепта, тъй като някои от тях могат да изострят симптомите на МГ. За повече информация вижте нашето полезно ръководство за видовете лекарства с рецепта, които трябва да избягвате или да използвате с повишено внимание.

Много пациенти с МГ установяват, че интензивността на техните симптоми варира от ден за ден. Посъветвайте се с Вашия лекуващ лекар кога и как да спортувате. Той ще Ви помогне да изработите план, който да определи колко упражнения и какъв тип упражнения ще бъдат полезни за Вас. Уверете се, че спортувате в рамките на Вашите възможности, правете почивки и помислете за кратки сесии с упражнения, които е по-вероятно да понасяте по-добре. Ще избегнете мускулна слабост, преди да настъпи преумора.

Ваше е решението да говорите с работодателя Ви, ако имате МГ. Ако решите да кажете на Вашия работодател за състоянието Ви, той може да Ви помогне и да Ви осигури подкрепа, за да можете да работите, както всеки друг човек без МГ. Работата в стресираща работна среда може да доведе до влошаване на МГ. Вашият работодател трябва да Ви съдейства, за да намерите решения за ситуации, които може да възникнат – като например, ако физически не можете да изпълните дадена задача.

Ако сте бременна или планирате да забременеете, важно е да говорите с Вашия лекуващ лекар или невролог конкретно за Вашето състояние на МГ. Заедно, те ще Ви помогнат да постигнете най-добрите резултати и ще Ви информират как МГ може да повлияе на Вашата бременност. Вашият лекуващ лекар трябва внимателно да следи бременността Ви.

Важно е да обсъдите темата с Вашия лекар, за да сте сигурни, че можете безопасно да шофирате. Диагнозата МГ не Ви пречи да шофирате, но е препоръчително да вземете необходимите предпазни мерки, като например да помолите някой друг да шофира, ако се чувствате уморени.

Миастения гравис е автоимунно заболяване, което не е генетично обусловено. Съществуват обаче няколко вида от така наречените вродени миастенни синдроми (ВМС) - това са група генетични заболявания, чиито симптоми са подобни на миастения гравис. Въпреки че ВМС имат много общи симптоми с миастения гравис, причините за възникването им са различни - миастения гравис възниква в резултат на абнормен имунен отговор, докато ВМС се дължат на генетично обусловена недостатъчност.

Вродените миастенни синдроми (ВМС), понякога неправилно наричани вродена миастения гравис, са група от редки генетични състояния, които включват мускулна слабост, която се влошава при физическа активност. Повечето хора развиват симптоми на ВМС в кърмаческа или ранна детска възраст, въпреки че такива могат да се появяват и чак до зряла възраст. Вероятно е да развиете ВМС, ако сте наследили дефектен ген и от двамата си родители.

Съществуват няколко форми на Вроден миастеннен синдром:

• Синаптичният ВМС се причинява от генетична грешка, която влияе на разстоянието между мускула и нерва. Той може да причини слабост, затруднено хранене и дишане и забавено двигателно развитие.
• Пресинаптичният ВМС е най-рядко срещаният вид ВМС и се причинява от проблем в нервното окончание. Често започва в ранна детска възраст и причинява слабост в очните мускули (птоза), както и трудности при говорене, хранене и дишане.
• Постсинаптичната ВМС е най-често срещаният тип ВМС. Той се причинява от мускулни клетки с твърде малко ацетилхолинови рецептори (AChRs) или ацетилхолинови рецептори, които остават отворени твърде дълго (бавноканален ВМС) или недостатъчно дълго (бързоканален ВМС). Симптомите варират от леки до тежки и включват силна слабост, затруднения с храненето и дишането, както и забавяне на двигателното развитие.

ВМС може да бъдат диагностицирани чрез физически преглед, изследвания на кръвта, електромиография (ЕМГ/EMG) и тест с повтаряща се нервна стимулация (RNS), тест с едрофониум (Тензилон)/в България с пиридостигмин (Калимин) и/или генетични тестове.